Които съдиш и обвиняваш, взимаш върху себе си вината им ╫ Светител Серафим, Софийски Чудотворец
(Архиепископ Серафим по време на служението си в България)
╫ Душеполезни поуки на архиепископ Серафим
Докато сме на земята, на никое място не можем да бъдем без скърби.
Живот за Бога – това е нашето земно предопределение.
На земята не са ни нужни никакви привързаности, нито към благосъстояние, нито към знатност, нито към популярност, нито към удоволствия. Всичко е краткотрайно и след тесния и мрачен гроб, те не ще ни последват.
В отношението си към хората и изключително към приятелите си постоянно имай пред очи една мисъл, която се съдържа в най-старата книга на Библията, отдадена на многострадалния Иов: „ Който обрича приятеля си на плячка, на неговите деца очите изтичат “. Във връзка с тази мисъл Св. Йоан Златоуст е отбелязал, че Бог от нищо не се оскърбява по този начин, както от обидата, която нанасяме на приятелите си. И ти постоянно бъди благосклонен към приятелите си, даже и тогава, когато като хора с нещо са се провинили пред тебе.
Успехите ти ще бъдат толкоз по-големи, колкото по-ясен облик на добродетелите начертаеш в сърцето си.
Неизменно се хвани към правилото: там, където не предвиждаш триумф, там не започвай да действаш.
Не осъждай никого, осъждай единствено себе си. Който по-малко осъжда, той повече обича. А който има по-малко обич, той повече осъжда. В осъждането е коренът на всичкото зло.
Хубаво и крепко запомни нещо съществено, а то е, че до момента в който не запушиш устата си и не престанеш да осъждаш и обиждаш, постоянно ще бъдеш неблагоуспешен. Със сигурност знай, че при каквато и да е засегнатост и задявка или каквото и да е зло, идещо към тебе от другите, кроткото и християнско поведение е единственият отговор, при който ще има минимум разтърсване и щета за тебе и околните ти!!! Запомни, това е нещо главно и животоспасяващо!
За да не изпадаш в блуд и яд, по-ценното и от поста даже е мълчанието и то не изобщо да не приказваш, а да задържиш езика си от наказание и злоречие. Запомни хиляди пъти, че нашият най-смъртоносен зложелател и недоброкачествен израстък, от който би трябвало да се освободим непременно, е злословието, осъждането, многото приказки – това е, което ни разяжда и води към сигурна крах.
Чуеш ли противоречие с твоите думи, замълчи! Още Питагор е учил по този начин.
Не си прави илюзии и не се наслаждавай на миражи. Много от тия, които ти се коства, че са благоустроени, в случай че се взреш по-внимателно в живота им, ще откриеш, че са се вплели в такива мрежи, че в никакъв случай няма да могат да се из-мъкнат от тях и ще погинат както още тук на земята, по този начин и във вечността. Примерно, задай си въпроса: „ Защо мнозина, изглеждащи благоденстващи, пушат, пият и служат на поробващи ги пороци? “ Разсъди и тогава няма да им завиждаш или да ги облажаваш.
Абсолютно пред всички бъди преклонен. Бидейки ниско към земята, няма къде да те бутнат с цел да си строшиш главата. Като не вириш нос, няма да те засегне и гибелен патрон. Земният живот е бойно поле.
Човешката душа е непревземаема цитадела. Ключовете за нея Бог е поверил на самите нас. Ние сме тези, които с послушанието си към бесовете предаваме тези ключове в ръцете на злите да ни погубят.
Които съдиш и обвиняваш, взимаш върху себе си виновността им.
Най-печелившата инвестиция, най-изгодният влог е добродетелта и милостинята.
Бог към нищо не благоволи по този начин, както към премахването на прилепналата към душата горделивост. Както и да се трансформират връзките и събитията по отношение на тебе, душа-та ти би трябвало да си остава в еднообразно непроменено просто и добродетелно разположение и положение.
С все мощ се стреми към добродетелта, само че повече се надявай на Господа, в сравнение с положителните си каузи.
Това, за което страдаш, добива цена, единствено в случай че не го опошляваш с безсилните си думи и самовъзвеличаване.
Из: „ Житие и поуки на светител Серафим, архиепископ Бочугарски, Софийски Чудотворец “, изд. „ Православна класика “, 2016
*Архиепископ Серафим по време на служението си в България, bg.wikipedia.org